Написахме си като децата имената на асфалта черен и мръсен…
С тебешир ,зарекохме се на сърцата,че полета ни няма да е късен…
Заваля дъжда,изтри ни тебешира,ти погледна ме с поглед навъсен…
Сякаш в очите ти изникна мъгла,не виждаше вече в мене любовта…
Обещанията ни разпиля ги дъжда,
спуснаха се като пъстра река надолу по пътя в нощта…
Обещанията ни изтрити бяха,
и сякаш този дъжд в тебе загаси онази нашата искра…
Тичахме в полята,с ръце хванати,смеехме се и вярвахме в това…
Надявахме се и мислехме,че не ще се наложи повече да търсим любовта…
Но черни облаци,затъмниха нашата мечта,но въпреки това
бях сигурна,че след дъжда студен и късен ще изгрее пъстроцветната дъга…
Тичахме и гонехме се като луди,обичахме се…
Всеки от нас другия с цялото си сърце люби…
Минахме покрай една река,мина от другата страна…
но черна мълния разруши ни моста…
Аз на единия,ти на другия бряг…
Аз отчаяна,но ти вече вярваше,че няма щастие на този свят…
Сълзите ми вече сливаха се със дъжда,
исках да те достигна,но издигна се нависоко старата река…
Преграда кошмарна издигна между нас света…
Плачех и копнеех да различиш сълзите ми в дъжда…
Ти стоеше,студен и безразличен от другата страна…
Нямаше го пламъка в очите вече,нямаше я любовта….
